BTL-S8, често наричани К-Уинг, са сравнителено нов модел изтребители, създадени по времето на Новата република и влезли в употреба по време на Кризата с Черната Флота. Той изпълнява ролята главно на тежък бомбардировач поради изключително голямото си въоражение.
Външен Вид[]
Както името подсказва К-Уинга има формата на буквата „К”, заради начина на пресичане на крилата. Разполагал е с три сравнително големи двигателя, които са осигурявал ускорение подобно на Y-Уинг. Предната част на кораба била кабината, където стояли тримата членове на екипажа – един пилот, един бомбаровач и двама стрелци. Какво е правил всяко от тях не е ясно, но се предполага, че пилота отговарял за стрелянето, двамата стрелци стреляли с по една от въртящите са лазерни кули, а бомбардировача отговарял за изстрелването на снарядите.
Характеристики[]
К-Уинга бил изключително тежко въоражен кораб, което се вижда още от пръв поглед. За борба с вражески изтребители и други бързоподвижни цели разполагал с две оръдейни кули. Долната била счетворена турболазерна, чийто единствен проблем бил сравнително късия й обсег. Задната кула била сдвоена лазерна, значително по-слоба, но и с по-голям обхват. Основната сила на тези изтребители се крие в снарядите, които могат да носят. На всеки такъв кораб има разположени осемнадесет пилони, на всеки от които можело да бъде закачена сътресителна ракета, протонно торпедо, термални и други бомби, както и мини. Освен това можели да пренасят плазмени торпеда Т-33, които били изключително ефектни срещу дефлекторни щитове.Освен това на тези пилони е можело да бъдат закачени и шрапнелни оръдия, който увеличавали способността на кораба да се бори с вражески изтребители.
К-Уингове при битката за Дорник-319
Въпреки всичко К-Уинг си остава бомбардировач и като такъв трябва да избягва сблъсъци с вражески прихващачи. Кораба се придвижвал чрез два йонни двигателя, които му осигурявали скорост, равна на тази на неговия предшественик – Y-Уинга. Освен това имал и трети допълнителен двигател, който осигурявал ускорение под формата на тласъци, наподобяващи афтърбърнерите на модерните земни самолети. Но К-Уинговете нямали хипердрайв и затова трябвало да бъдат придружавани от кораб-носач, с помощта на който да се придвижват от система в система.
Интересно е, че предната част на кораба е могла да се разкача и да действа като спасителна капсула. Друг интересен факт е, че К-Уинговете се движели на ескадрили не от дванайсет, а от осемнайсет кораба, разпределени в три групи от по шест изтребителя.