Съдържание 1 Кои са те 2 Външност 3 Общество 4 В битка 5 Ритуали 6 Език 7 Пясъчните хора и бантите 7.1 На други езици

Кои са теРедактиране

„Тускените приличат на хора, но са безжалостни и бездушни чудовища” - Клийг Ларс

Пясъчният народ или Тускенските разбойници, или Тускенските ездачи – това е висока, силна и агресивна раса войнствени хуманоиди, живеещи в дивите пустини на Татуин. Наименованието „пясъчни хора” се използва от около 4000 ПБЯ. По-разпространеното „тускен” произлиза от името на едно селище „Форт Тускен”, където през 98-95 ПБЯ е първият сблъсък на тускените с хората-заселници, които поради незнанието си строят своя форт (укрепено селище) върху свещена за тускените земя.

Друго използвано име е Горфа, идващо от по-ранен стадий на културата им. Пясъчните хора са потомци на расата Камамга, която е населявала Татуин преди формирането на Старата република. По-късно Империята Раката наказала расата заради неподчинение чрез орбитална бомбардировка, която превърнала пищния свят в суха пустинна планета. Тази извънредна климатична промяна разделила расата Камамга на два подвида – високите горфа (които се развили в Пясъчния народ) и малките джава.

ВъншностРедактиране

„На Татуин въздухът и слънчевата светлина са врагове” - Шарад Хетт

Културата Тускен се определя от климатичните крайности на Татуин: безплодна пустош, продухвана от жарещи ветрове, непоносима горещина през деня и ледена тишина през нощта, когато оживяването е първостепенна грижа. При различните племена има разлики в облеклото, но основните елементи остават неизменни. Всяка дреболия служи, за да се избегне изпарението на влага от организма. Тускените са омотани от главата до петите в ивици плат в пясъчен цвят, обгърнати са в безформени дрехи, които са пристегнати с колан. Даже ръцете и краката им никога не виждат дневна светлина. Женските дрехи са по-разнообразни. Често жените използват кожа и зъби от Уомп плъхове за украшение.

Децата, наричани Ули-а също носят покриващи тялото дрехи, а на лицето си имат маски, докато не станат възрастни. Тускените не свалят дрехите си, освен при раждане и брачна нощ. Ако някой посмее да открие лицето си или да покаже част от тялото си (даже случайно), той бива осъден на изгнание или екзекуция, в зависимост от законите на конкретното племе. Тускените виждат околния свят чрез визьори, защитаващи очите им от слънчевата светлина, а дишат с помощта на примитивни филтри, които пазят гърлото и дробовете от песъчинките. Специално устройство, разположено около шията, овлажнява въздуха за дишане.

Като цяло, видът на Пясъчните хора е плашещ. Този страх е навеян както от безчислените легенди, така и от факти като този, че те източват кръвта на своите жертви.

Общество Редактиране

Тези създания живеят в родово-племенни кланове от по 20-30 човека, разхвърляни по дюните и каньоните на Татуин. Мъжете са ловци и често напускат лагера за дълъг срок. Те не се обременяват с имущество и често най-ценното, което имат е череп на прародител и бисер на крайт дракон. Жените остават във временните лагери заедно с животните (массифи) и децата. Децата често не издържат на суровия живот в пустинята, но Пясъчния народ се гордее, че оцеляват само най-силните. Известно е, че тускените, подобно на мандалорианците и някои други раси, след нападение приемат сираците на противниците си. Такъв е примерът с майсторът джедай А`Шарад Хетт.

Социални различия между половете не съществуват – и от двата пола се очаква, че ще се бият на предела на възможностите си. Полът на детето, зафиксиран при раждането, се взима предвид само при сключването на брак, когато по време на особен ритуал се смесват кръвта на двамата пясъчни човеци и на тяхната банта. Чак след това, в отделна палатка двамата младоженци могат да видят истинския си облик. Само съпругът/съпругата може да знае истинската външност на половинката си, случайно зърване на развита част от тускен води до кървав дуел.

Пясъчния народ се е заселил в най-пустинните райони на Татуин, където хората-заселници просто няма как да оживеят. През по-голямата част от годината, Тускените се скитат из пустинята, но когато жарта достигне апогея си, се установяват на едно място. Обикновено лагерите се концентрират в област, известна като Иглата. Въпреки подвижния начин на живот, Пясъчните хора не допускат промени в обществото и културата си. Те всячески се съпротивляват срещу техническия прогрес и неохотно ползват откраднатите прибори. Изключение правят печките. По-сложните уреди са табу. Колкото и да са издръжливи, без вода в пустинята не можеш да оживееш. Кладенците в Каньона Гафс са свещени и поради малобройността им, те са строго охранявани. Ако някой от глупост посмее да се приближи, Тускените просто го убиват.

В биткаРедактиране

Тускенските ездачи за безжалостни воини, дотолкова ожесточени от суровата среда, че в тях не е останала капка милосърдие към другите народи. Те никога и от нищо не се боят, но демонстрацията на сила ги подплашва. Обикновено пътуват на неголеми групи, яхнали своите банти един зад друг. По този начин крият числеността на отряда си от потенциалния противник.

Традиционното оръжие на Пясъчния народ е гадерффай, наричано още копието гаффи, изработено в най-добрите случаи от рог на крайт дракон и остатъци от обшивката на междузвезден кораб. Някой Тускени използват и бластери, ако случайно им попаднат в ръцете. Но са убедени в едно – колкото по-примитивное оръжието, с което си убил врага, толкова повече почит заслужаваш.

Пясъчния народ мрази чужденците, защото смята, че те крадат от неговата храна и вода. Заради това тускените постоянно нападат фермите за влага и заселниците – нападат без повод, просто в името на унищожението на тези, които смятат за врагове. Въпреки своята агресивност, те стоят далеч от крепостите на колела, с които се придвижват джава, а също и от по-големи селища, ферми и градове. Освен това мъдро избягват и страшните и коварни крайт дракони. Предпочитат планираните нападения и премерения риск, а в боя се стремят да имат преимущество над противника.

Ритуали Редактиране

Ритуалите са обединяващ фактор за пясъчните хора и играят важна роля в живота на племето. Тъй като Тускените живеят в крайно сурови условия и почти винаги воюват с някого, пълнолетието на децата им е важен момент. За да заслужи званието „възрастен” и правото да встъпи в брак, всеки юноша или девойка Ули-а, навършил 15 години, трябва да извърши някакъв подвиг. Така доказва своята сила и издръжливост и по този начин потвърждава статута си на пълноправен член на племето.

За да докаже ловните си умения, младият тускен улавя същество и го измъчва до смърт в течение на няколко седмици. Повечето предпочитат да хванат банта, но за най-престижно се смята използването на разумно същество. Окончателното изпитание за мъжете е лов и убийство на крайт дракон и намирането на камъка в стомаха му – драконовия бисер. Ако ловът е бил успешен, то младежът го очаква тържествена церемония.

ЕзикРедактиране

За повечето чужденци, езикът на пясъчните хора е смес от ръмжене и хъркане. За пример могат да послужат дългите имена на Грк`Урр`Акк, ОррхОр`Ур, Грк`ккрс`арр или Орр`УрРууР`Р. А ето и превода на две думи: уртах –раница и уртуя – лека палатка. Като правило Тускените притежават начални знания на хътянски език и джаваски език и си служат с тях при общуването със заселниците.

Пясъчните хора нямат писменост, така че фолклорът и историята по традиция съществуват само устно. Предаването им има древна и сложна форма – всяко тускенско племе има свой разказвач, чието задължение е да повтаря и запазва историята. Разказвачът разказва историята на празнуването на пълнолетието на всеки член от племето (клана); разказът е същият, както е прозвучал първия път. Всичко се повтаря дума по дума и не подлежи и на най-малка промяна. По традиция всеки разказвач по някое време си намира ученик, на когото преподава историята на клана. На ученика е строго забранено да учи урока си на глас, тъй като думите на преданието не бива да се произнасят с грешка. Ако ученикът сбърка, то учителят му тутакси го убива, защото грешката се смята за светотатство и кощунство. А когато ученикът запомня всяка дума от цялата история и родословие на племето, той става новия разказват, а учителят със спокойна душа се отправя в пустинята да умре.

Пясъчните хора и бантитеРедактиране

Най-странният аспект от живота на тускенските ездачи са отношенията им с бантите. Връзката на ездачът с бантата му е на почти телепатично ниво. Когато банта умира, ездачът й се отправя в пустинята. Пясъчните хора вярват, че духът на умрялата банта иска ездачът й да си намери нова. Ако успее, той се прибира, ако не – загива сред безкрайните пясъчни дюни на Татуин. Точно по същия начин постъпва и останалата без ездач банта. Тя обезумява и става опасна, изчезва в пустинята.

„Те са като животни и аз ги убивах като животни. Ненавиждам ги” - Анакин Скайуокър

Анакин Скайуокър става легенда за пясъчните хора след изколването на цяло тускенско племе, когато отмъщава за смъртта на майка си Шми Скайуокър-Ларс, отвлечена и убита от тях. Той е описван като призрак отмъстител или пустинен демон и пясъчните хора направили ритуално жертвоприношение, за да го отблъснат, оставяйки всевъзможни ценности, включително и човешки жертви като Китстер Банаи на мястото, на което племето било избито.