Fandom

Star Wars Holopedia

Палпатин

317страници
в Холопедия
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

Palpycropped.jpg
Палпатин
Биографическа информация
Родна планета

Набу

Роден(а)

82 ПБЯ на Набу

Починал(а)
Физически данни
Раса

Човек

Пол

Мъжки

Ръст

1,73 м

Тегло

75 кг

Цвят на косата

Червен, по-късно сив и накрая бял

Цвят на очите

Син; червен (като сит)

Цвят на кожата

Светъл

Хронологическа и политическа информация
Епохи
Принадлежност
Учители

Дарт Плейгъс

Ученици
Всичко върви, както съм предвидил.
―Палпатин[изт]

Палпатин, известен още като Дарт Сидиъс, е чувствителен към Силата човек, служил като върховен канцлер на Галактическата република и като първия император на Галактическата империя. Той е тъмен ситски лорд, следващ Правилото за двамата, древен принцип на Ордена на ситските лордове, и е най-могъщият сит в историята на Галактиката. Неговият живот като сит представлява кулминацията на хилядолетния план за унищожението на Републиката и на Ордена на джедаите отвътре. Едновременно като Палпатин и Сидиъс, тъмнят лорд е отговорен за изострянето на сепаратистката криза до галактически конфликт, станал известен като Войните на клонираните, започнал след като Конфедерацията на независимите системи се изправя срещу Републиката.

Роден през 82 ПБЯ на планетата Набу в аристократичния род Палпатин, той е най-големият син и наследник на благородника Козинга Палпатин и неговата съпруга. Като ученик в Младежката законодателна организация Палпатин е открит от ситския лорд Дарт Плейгъс, познат на всички като Хего Дамаск, основател на влиятелната компания „Дамаск Холдингс“. Впечатлен от познанията, амбицията и равнодушието към моралността на младия човек, Плейгъс се възползва от страха му и омразата му към баща му и в последствие Палпатин убива цялото си семейство. Останал сирак на седемнадесетгодишна възраст, Палпатин се отдава на ученията на новия си учител и на тъмната страна на Силата. Плейгъс дава на ученика си името Дарт Сидиъс.

Точно както учителят му живее двойнствен живот като корпоративен магнат за пред обществото, а в тайна — като ситски лорд, Сидиъс също използва старата си самоличност за фасада. Като Палпатин той служи години наред като посланик на Набу. Въпреки че взима участие в множество съмнителни дейности, репутацията му остава неопетнена от скандали. Все още като ученик на Плейгъс Сидиъс с нежелание става попечител на датомирския забрак Мол, чиято майка, Сестра на мрака, не иска той да става Брат на мрака. С позволението на учителя си Сидиъс обучава забрака за сит-убиец. Сидиъс му дава титлата тъмен ситски лорд и името Дарт Мол, а забракът никога не научава, че учителят му също има свой учител, и че така неговата титла на ситски лорд е в разрив с Правилото за двамата.

Плейгъс и Сидиъс, и двамата изключително умели и могъщи в Силата, успяват десетилетия наред да скрият тъмнината у себе си дори от най-могъщите членове на Джедайския орден. Умението на Сидиъс да се представя като честен политик, същевременно живеейки в тайна като сит, му дава възможност да манипулира множество важни личности и събития, които допринасят за установяването на блокадата на Набу от Търговската федерация. В следствие на възникналата политическа криза Галактическият сенат избира Палпатин за върховен канцлер. С изпълнителната власт на Републиката в ръцете му, първата фаза от върховния план на ситите е изпълнена, без джедаите да подозират каква е истинската самоличност на Палпатин.

Плейгъс изиграва ключова роля за издигането на Сидиъс на власт. Години наред тъмния лорд изследва все по-дълбоко мистериите на Силата докато ученикът му се грижи за ситските интереси в публичното пространство. Но веднага след като бива избран за канцлер, Сидиъс, в съответствие с Правилото за двамата на Бейн, убива Плейгъс и поема ролята на ситски господар. Междувременно, по време на битката на Набу, Мол убива майстора-джедай Куай-Гон Джин, но е победен и разсечен на две от неговия падауан Оби-Уан Кеноби. Въпреки загубата на ученика му Сидиъс продължава с върховния план.

Като канцлер на Републиката и тъмен ситски лорд Палпатин оркестрира избухналите десет години по-късно Войни на клонираните — унищожителен конфликт с невиждани от времето на Русанската реформация мащаби. Той самият лично оглавява както Галактическата република, така и, тайно, Конфедерацията на независимите системи. Публичният водач на Сепаратистите е самият граф Дуку, бивш майстор-джедай, станал втория ученик на Сидиъс под името Дарт Тиранъс. По време на войната загиват милиарди и повечето граждани на Републиката застават в подкрепа на канцлер Палпатин, увеличавайки публичното му одобрение до нечувано високи нива. С подкрепата на по-голямата част от Сената и на народа на Републиката Палпатин внася редица изменения на Конституцията в името на сигурността, прехвърляйки по-голямата част от изпълнителната власт на Сената в свои ръце. Въпреки все по-деспотичното му управление на Републиката той оправдава действията си като се преструва на твърд защитник на демокрацията и приятел на Върховния джедайски съвет.

През 19 ПБЯ Палпатин разкрива истинската си самоличност на рицаря-джедай Анакин Скайуокър. Всичко се развива според плана му, когато Скайуокър уведомява майстора-джедай Мейс Уинду за двойнствената самоличност на Палпатин. Провалилият се опит на Уинду да арестува сита и обръщането на Скайуокър към тъмната страна на Силата допринасят за възхода на Новия ред на Сидиъс. Всички членове на Джедайския орден са обвинени в предателство и в следствие на заповед 66 са предадени от своите клонинги. Без повече да има кой да му се противопостави, Палпатин се провъзгласява за император на първата Галактическа империя, слагайки край на Републиката, съществувала повече от двадесет и пет хиляди години. Едно от първите действия на император Палпатин е да постанови оцелелите джедаи да бъдат избити, с което се захваща Скайуокър, наричан вече Дарт Вейдър, след като става новия ученик на тъмния лорд. През по-голямата част от управлението си императорът изчезва от публичното пространство, заживявайки в разкоша и великолепието на Имперския дворец на Корусант, докато Вейдър налага волята му из Галактиката.

Като тоталитарен деспот император Палпатин на практика упражнява пълен контрол над цялата галактика и всички нейни жители. Въпреки обещанията си за мир и хармония той не пести средства и създава една от най-могъщите военни сили, съществували някога, най-вече с цел да налага контрола си над всички. Близо две десетилетия няма политическа или военна сила, която да се противопостави на управлението му, в следствие на което през този период Галактиката бива безпрепятствено империализирана. По време на възхода на Империята Дарт Вейдър взима под крилото си изключително могъщия в Силата Гейлън Марек, когото обучава като свой таен ученик. Въпреки че изглежда верен на своя учител, Вейдър таи силна омраза към Сидиъс заради начина, по който го е обърнал към тъмната страна. Познат още под кодовото име Старкилър, ученикът на Вейдър копнее за деня, в който двамата с учителя му ще могат да управляват Галактиката, след като убият Дарт Сидиъс.

През 3 ПБЯ. когато Палпатин научава за съществуването на Старкилър, той принуждава Вейдър да изфабрикува смъртта на Старкилър като част от нов план, целящ да изобличи най-влиятелните предатели в Империята. Шест месеца по-късно Старкилър е излекуван и Вейдър му дава задача да организира мащабен бунт срещу Империята. Ученикът смята, че целта на този бунт е да отклони вниманието на Палпатин, за да могат двамата с учителя му отново да се опитат да убият тъмния ситски лорд. Но той не знае, че всъщност бунтът е планът на Палпатин за унищожаването на недоволните граждани и политици в Империята. Същевременно възнамерява и да вземе нов ученик, карайки Старкилър да убие Вейдър. Поради значителните травми, които Вейдър получава на Мустафар, Палпатин счита осакатения си последовател за провал, докато в Старкилър вижда възможността най-накрая да получи изключително могъщ ученик, достоен да стои до него.

Но планът на Палпатин да се отърве от противниците на Империята и да вземе Старкилър за свой нов ученик се обръща срещу него по непредвидим начин. Гейлън Марек намира изкупление в светлата страна на Силата и пътя на джедая и пощадява живота на Вейдър, за да спаси група бунтовнически сенатори. В последвалия сблъсък между Палпатин и Марек на все още недовършената „Звезда на смъртта“ бившия таен ученик загива, жертвайки се геройски, което вдъхновява сенаторите официално да създадат Съюза за възстановяване на Републиката. Палпатин приема смъртта на Марек и формирането на Съюза като досадна пречка, заплашваща неговото управление и господството на ситите. След смъртта на Марек императорът няма друг избор, освен да остави Вейдър жив още известно време. Изгубил контрол над Съюза, му се налага да се бори срещу бунт, по ирония тайно създаден от самия него.

След избухването на Галактическата гражданска война Палпатин почти напълно губи образа си на просветен водач. Той се опитва да наложи управление чрез всяван страх, олицетворено от завършената през 0 ПБЯ „Звезда на смъртта“. Но след унищожението ѝ при пагубната загуба на битката при Явин през същата година, императорът постепенно започва да губи пълния контрол над Галактиката, упражнявал близо две десетилетия. Унищожението на станцията се оказва ключово събитие, което подтиква мнозина из галактиката да се присъединят към Съюза в открит бунт срещу тиранията на императора.

През 4 СБЯ идва краят на император Палпатин и на безбройните му планове, издигнали го на власт. Поемайки голям риск, Палпатин оставя бунтовническите шпиони да научат за съществуването на втората „Звезда на смъртта“ и тайното ѝ местонахождение при Ендор като част от плана му да унищожи Бунтовническия съюз веднъж завинаги. Той е наясно, че Съюзът не би подминал възможността да унищожи все още незавършената и уязвима нова бойна станция. За да бъде примамката още по-силна, той поставя дори самия себе си в опасност, като отива лично да наглежда довършителните работи по „Звездата на смъртта“. И точно според очакванията Съюзът се хваща в капана и изпраща флота си да унищожи императора, Вейдър и недовършената „Звезда на смъртта“.

Бунтовниците обаче не подозират, че цял легион от най-добрите войници на императора охранява генератора на щита на станцията и очаква пристигането на отряда им. Междувременно Люк Скайуокър, синът на Дарт Вейдър, е отведен при императора от баща си. Палпатин отново вижда възможност да замени Вейдър с нов, по-млад и по-могъщ ученик. След като подтиква Скайуокър да се отдаде на отчаянието, показвайки му как Съюзът ще бъде победен, а приятелите му — убити, Палпатин с огромен интерес наблюдава сражението между баща и син в тронната си зала. Въпреки надеждите му обаче Скайуокър отказва да се отдаде на тъмната страна и да убие баща си. Неуспешният му опит да поквари младия джедай и неочакваното унищожение на генератора на щита на станцията разгневява императора и той отприщва яростта и омразата си срещу Скайуокър.

Палпатин обаче е твърде обсебен от собствените си гняв и ярост и не забелязва, че Дарт Вейдър се е върнал към светлината и към истинската си същност на джедая Анакин Скайуокър. Отказвайки да гледа как сина му умира в агония от светкавиците на сита, Анакин вдига Палпатин над главата си и хвърля шокирания си учител в шахтата на „Звездата на смъртта“. Въпреки че е смъртно ранен след това си действие, то му носи изкупление и чрез него той осъществява пророчеството за Избрания и слага край на Ордена на ситските лордове. Смъртта на император Палпатин и унищожението на втората „Звезда на смъртта“ превръщат битката при Ендор в съкрушителен удар за Галактическата империя. До края на Галактическата гражданска война останките от Империята претърпяват крах, а Съюзът се превръща в Новата република.

Въпреки победата на Бунтовниците при Ендор смъртта на Палпатин не е окончателна. Използвайки древно умение със Силата, Палпатин отделя духа от тялото си и се преселва в ново, клонирано от собственото му на планетата Бис. Но нестабилността на клонираните му тела, влошена допълнително от покварящите ефекти на тъмната страна, принуждават преродения император непрестанно да сменя телата си, за да избегне окончателната смърт. Шест години след първоначалната си смърт император Палпатин се завръща с опит да възстанови Империята, унищожавайки крехката Нова република. Той дори успява най-накрая да превърне Люк Скайуокър в свой ученик, но постижението му не трае дълго и Скайуокър се завръща към светлината.

Освен това пътят му към вечния живот е подкопан от собствения му вътрешен кръг, включително и от стража Карнър Джакс. След като последните му клонирани тела са съсипани от Джакс и съюзниците му, Палпатин се опитва да вземе тялото на внука на Вейдър Анакин Соло. Духът му обаче е пресрещнат от умиращия рицар-джедай Емпатоджайос Бранд. Душата му се прикрепя към немощното тяло, което сам е ранил смъртоносно, и на Палпатин не му остава нищо друго, освен да проклина враговете си, повлечен от Бранд към дълбините на Силата, от където никога повече не би могъл да се завърне. През 11 СБЯ ситският лорд Дарт Сидиъс, останал по-известен в галактическата история като император Палпатин, е вече окончателно мъртъв.

Връзки

Also on Fandom

Случайно уики