Акбар е капитан на монкалмарианската стража по време на втората битка за Мон Калмария и първи съветник по военните въпроси на принц Лий-Чар. В последствие е имперски роб, но по-късно става първи военен командир в Съюза за възстановяване на Републиката и в правителството на наследилата го Нова република. Той се сражава редом с Отряда на ренегатите и веднъж бива пленен от ловеца на глави Боба Фет. По време на битката при Ендор, която се оказва капан за Съюза, той предвожда бунтовническия флот срещу втората „Звезда на смъртта“. Той е върховен командир на Защитните сили на Новата република близо две десетилетия и се справя с двама имперски върховни адмирали – Освалд Тешик и Пикати Сун – както и с множество други заплахи. Пише наръчника за Космическата военна академия на Новата република, озаглавен „Космически тактики и методология на битката“.

След договора между Пелаеон и Гаврисъм Акбар се оттегля от позицията си и заживява спокоен живот, пишейки мемоарите си и понякога помагайки като съветник. Но дори вече стар и немощен, той планира решителната битка на Ибак 9, която слага края на Цавонг Ла и по-голямата част от флота на Южан Вонг. Умира от старост през 29 СБЯ и бива запомнен като велик пълководец.

ВръзкиРедактиране